доугоявали

Речник на българския език

1. доугоявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доугоявали е производна форма на доугоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доугоявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доугоявали е производна форма на доугоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. доугоявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доугоявали е производна форма на доугоявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. доугоявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доугоявали е производна форма на доугоявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).