доугоявала

Речник на българския език

1. доугоявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доугоявала е производна форма на доугоявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доугоявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доугоявала е производна форма на доугоявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доугоявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доугоявала е производна форма на доугоявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доугоявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доугоявала е производна форма на доугоявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).