доугоява

Речник на българския език

1. доугоява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доугоява е производна форма на доугоявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доугоява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доугоява е производна форма на доугоявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доугоява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доугоява е производна форма на доугоявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).