доубиваха

Речник на българския език

1. доубиваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доубиваха е производна форма на доубивам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доубиваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

доубиваха е производна форма на доубивам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).