доубивах

Речник на българския език

1. доубивах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

доубивах е производна форма на доубивам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. доубивах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

доубивах е производна форма на доубивам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).