доубивали

Речник на българския език

1. доубивали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доубивали е производна форма на доубивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доубивали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доубивали е производна форма на доубивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. доубивали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доубивали е производна форма на доубивам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. доубивали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доубивали е производна форма на доубивам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).