доубивала

Речник на българския език

1. доубивала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доубивала е производна форма на доубивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доубивала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доубивала е производна форма на доубивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доубивала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доубивала е производна форма на доубивам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доубивала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доубивала е производна форма на доубивам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).