доубедяло

Речник на българския език

1. доубедяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доубедяло е производна форма на доубедя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доубедяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доубедяло е производна форма на доубедя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).