доубедял

Речник на българския език

1. доубедял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доубедял е производна форма на доубедя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доубедял — мин. деят. несв. прич. м. р.

доубедял е производна форма на доубедя (мин. деят. несв. прич. м. р.).