доубедило

Речник на българския език

1. доубедило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доубедило е производна форма на доубедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доубедило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доубедило е производна форма на доубедя (мин. деят. св. прич. ср. р.).