доубедило
1.
доубедило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
доубедило
е производна форма
на доубедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
доубедило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
доубедило
е производна форма
на доубедя (мин. деят. св. прич. ср. р.).