доубедила

Речник на българския език

1. доубедила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доубедила е производна форма на доубедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доубедила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доубедила е производна форма на доубедя (мин. деят. св. прич. ж. р.).