доубедил

Речник на българския език

1. доубедил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доубедил е производна форма на доубедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доубедил — мин. деят. св. прич. м. р.

доубедил е производна форма на доубедя (мин. деят. св. прич. м. р.).