дотягало

Речник на българския език

1. дотягало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотягало е производна форма на дотягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотягало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотягало е производна форма на дотягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дотягало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дотягало е производна форма на дотягам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дотягало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дотягало е производна форма на дотягам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).