дотъчете

Речник на българския език

1. дотъчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

дотъчете е производна форма на дотъка (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. дотъчете — повелително наклонение, мн. ч.

дотъчете е производна форма на дотъка (повелително наклонение, мн. ч.).