дотъчели

Речник на българския език

1. дотъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дотъчели е производна форма на дотъка (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дотъчели е производна форма на дотъка (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).