дотъчало

Речник на българския език

1. дотъчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотъчало е производна форма на дотъка (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотъчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дотъчало е производна форма на дотъка (мин. деят. несв. прич. ср. р.).