дотътрузвал

Речник на българския език

1. дотътрузвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотътрузвал е производна форма на дотътрузвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотътрузвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотътрузвал е производна форма на дотътрузвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дотътрузвал — мин. деят. св. прич. м. р.

дотътрузвал е производна форма на дотътрузвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дотътрузвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дотътрузвал е производна форма на дотътрузвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).