дотътрил

Речник на българския език

1. дотътрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотътрил е производна форма на дотътря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотътрил — мин. деят. св. прич. м. р.

дотътрил е производна форма на дотътря (мин. деят. св. прич. м. р.).