дотътрели

Речник на българския език

1. дотътрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дотътрели е производна форма на дотътря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотътрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дотътрели е производна форма на дотътря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).