дотътрела

Речник на българския език

1. дотътрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дотътрела е производна форма на дотътря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дотътрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дотътрела е производна форма на дотътря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).