дотътрел

Речник на българския език

1. дотътрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотътрел е производна форма на дотътря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотътрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

дотътрел е производна форма на дотътря (мин. деят. несв. прич. м. р.).