дотърчи

Речник на българския език

1. дотърчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дотърчи е производна форма на дотърча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дотърчи — повелително наклонение, ед. ч.

дотърчи е производна форма на дотърча (повелително наклонение, ед. ч.).