дотърчавало

Речник на българския език

1. дотърчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотърчавало е производна форма на дотърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотърчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотърчавало е производна форма на дотърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дотърчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

дотърчавало е производна форма на дотърчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дотърчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дотърчавало е производна форма на дотърчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).