дотърчавал

Речник на българския език

1. дотърчавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотърчавал е производна форма на дотърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотърчавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотърчавал е производна форма на дотърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дотърчавал — мин. деят. св. прич. м. р.

дотърчавал е производна форма на дотърчавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дотърчавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дотърчавал е производна форма на дотърчавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).