дотърколяло е

Речник на българския език

1. дотърколяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотърколяло е е производна форма на дотърколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).