дотърколяло

Речник на българския език

1. дотърколяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотърколяло е производна форма на дотърколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотърколяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дотърколяло е производна форма на дотърколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).