дотърколял

Речник на българския език

1. дотърколял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотърколял е производна форма на дотърколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотърколял — мин. деят. несв. прич. м. р.

дотърколял е производна форма на дотърколя (мин. деят. несв. прич. м. р.).