дотърколил си

Речник на българския език

1. дотърколил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дотърколил си е производна форма на дотърколя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. дотърколил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

дотърколил си е производна форма на дотърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).