дотърколил е

Речник на българския език

1. дотърколил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотърколил е е производна форма на дотърколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотърколил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотърколил е е производна форма на дотърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).