дотърколило

Речник на българския език

1. дотърколило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотърколило е производна форма на дотърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотърколило — мин. деят. св. прич. ср. р.

дотърколило е производна форма на дотърколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).