дотърколили

Речник на българския език

1. дотърколили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дотърколили е производна форма на дотърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотърколили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

дотърколили е производна форма на дотърколя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).