дотърколила

Речник на българския език

1. дотърколила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дотърколила е производна форма на дотърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дотърколила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дотърколила е производна форма на дотърколя (мин. деят. св. прич. ж. р.).