дотърколил
1.
дотърколил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
дотърколил
е производна форма
на дотърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
дотърколил —
мин. деят. св. прич. м. р.
дотърколил
е производна форма
на дотърколя (мин. деят. св. прич. м. р.).