дотърколи

Речник на българския език

1. дотърколи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дотърколи е производна форма на дотърколя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дотърколи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дотърколи е производна форма на дотърколя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дотърколи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дотърколи е производна форма на дотърколя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. дотърколи — повелително наклонение, ед. ч.

дотърколи е производна форма на дотърколя (повелително наклонение, ед. ч.).