дотърколели

Речник на българския език

1. дотърколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

дотърколели е производна форма на дотърколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотърколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

дотърколели е производна форма на дотърколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).