дотъркаляло

Речник на българския език

1. дотъркаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотъркаляло е производна форма на дотъркалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотъркаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотъркаляло е производна форма на дотъркалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. дотъркаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

дотъркаляло е производна форма на дотъркалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. дотъркаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дотъркаляло е производна форма на дотъркалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).