дотъкмила

Речник на българския език

1. дотъкмила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дотъкмила е производна форма на дотъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дотъкмила — мин. деят. св. прич. ж. р.

дотъкмила е производна форма на дотъкмя (мин. деят. св. прич. ж. р.).