дотрябвал

Речник на българския език

1. дотрябвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотрябвал е производна форма на дотрябвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотрябвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотрябвал е производна форма на дотрябвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дотрябвал — мин. деят. св. прич. м. р.

дотрябвал е производна форма на дотрябвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дотрябвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дотрябвал е производна форма на дотрябвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).