дотляло

Речник на българския език

1. дотляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотляло е производна форма на дотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

дотляло е производна форма на дотлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).