дотляла

Речник на българския език

1. дотляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дотляла е производна форма на дотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дотляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

дотляла е производна форма на дотлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).