дотлял

Речник на българския език

1. дотлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотлял е производна форма на дотлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотлял — мин. деят. св. прич. м. р.

дотлял е производна форма на дотлея (мин. деят. св. прич. м. р.).