дотлявал

Речник на българския език

1. дотлявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотлявал е производна форма на дотлявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотлявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотлявал е производна форма на дотлявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дотлявал — мин. деят. св. прич. м. р.

дотлявал е производна форма на дотлявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дотлявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дотлявал е производна форма на дотлявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).