дотля

Речник на българския език

1. дотля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дотля е производна форма на дотлея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. дотля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дотля е производна форма на дотлея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).