дотлеело

Речник на българския език

1. дотлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

дотлеело е производна форма на дотлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. дотлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

дотлеело е производна форма на дотлея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).