дотираха

Речник на българския език

1. дотираха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дотираха е производна форма на дотирам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотираха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дотираха е производна форма на дотирам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).