дотирах

Речник на българския език

1. дотирах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

дотирах е производна форма на дотирам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. дотирах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

дотирах е производна форма на дотирам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).