дотирала

Речник на българския език

1. дотирала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дотирала е производна форма на дотирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. дотирала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

дотирала е производна форма на дотирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. дотирала — мин. деят. св. прич. ж. р.

дотирала е производна форма на дотирам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. дотирала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

дотирала е производна форма на дотирам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).