дотира

Речник на българския език

1. дотира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

дотира е производна форма на дотирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. дотира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

дотира е производна форма на дотирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. дотира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

дотира е производна форма на дотирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).