дотикаха

Речник на българския език

1. дотикаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

дотикаха е производна форма на дотикам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. дотикаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

дотикаха е производна форма на дотикам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).