дотикал

Речник на българския език

1. дотикал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотикал е производна форма на дотикам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. дотикал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

дотикал е производна форма на дотикам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. дотикал — мин. деят. св. прич. м. р.

дотикал е производна форма на дотикам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. дотикал — мин. деят. несв. прич. м. р.

дотикал е производна форма на дотикам (мин. деят. несв. прич. м. р.).